Трапезарията и нейната история - от древността до наши дни

римска трапезария

Древният образ на трапезарията можем да търсим по времето на Римската империя.

Римляните първи са обособили специални места (триклиниум) за своите пирове.

При тях кушетките са еволюирали, за да могат да се настанят и жените до мъжете. Обикновено са се разполагали три кушетки около маса, обрзуващи квадрат, на който едната страна оставала свободна за обслужване.

Сезона определял местоположението на техните триклиниуми. През средиземноморското лято са избирали прохладни места с бриз и гледка към морето или някой природен пейзаж, а зимата – във вътрешността на сградата. Гостите били от 9 до 20 и са се наслаждавали освен на вкусните ястия и на интериора, който включвал ярки мозайки с изображения на митологични фигури, понякога и басейни или фонтани.

През Средновековието,

висшата аристокрация на Европа, в своите замъци или големи имения вечеряли в голяма зала. Тези зали са били многофункционални и побирали по-голямата част от обитателите на замъка или имението. Благородното семейството се настанявало на пищно украсена и подредена маса на подиум, с останалата част от населението, били подреждани спрямо ранга им. Най-високо стоящите в йерархията са били най-близо до благородниците. Масите в залата са били дълги, а хората са седяли на пейки. Множеството обитатели на Голямата зала създавало оживена атмосфера. Тези стаи са имали големи комини и високи тавани за свободен приток на въздух през множество от врати и прозорци.

Собствениците на подобни имоти започвaли да развиват вкус към по-интимни срещи в по-малки зали, извън основната. Смята се, че това се дължи на политически и социални промени.Тези стаи предоставяли по-голяма комфорт.

По време на върлуването на Черната смърт (бубонната чума), която опустошава Европа през 14-ти век и религиозните гонения след разпускането на манастирите по времето на Хенри VIII са двете причини довели до идеята, че не е рзумно да се стои и говори пред голям брой хора. Тогава аристокрацията се оттеглила напълно от голямата зала и започнала да се храни в по-малките, но по-пищно украсени трапезарии, наречени салони.

С течение на времето, салона се разделил на два отделни къта – за хранене и за почивка и общуване преди и след храненето. В последствие двата къта се разделили и на две отделни стаи – салон и трапезария. Голямата зала останала единствено за грандиозни събития, давани от висшите благородници – за балове, церемонии и специални поводи.

Към началото на 18-ти век,

се е появил модел на поведение, при което дам
ите се оттегляли след хранене от трапезарията към салона (гостната). Господата оставали в трапезарията с напитките.

Едва в началото на 20 век трапезарията приема своят традиционен образ – място, където членовете на семейството могат дискретно да насладят на взаимната си компания. В последствие трапезариите са останали за посрещане на гости или празници, както и за неделните семейни обяди.