Трапезните маси търпят своето развитие в човешката история.

Най – ранните маси са използвани и овековечени от египтяните. Представлявали каменни платформи, използвани, за да „повдигнат“ предмети от пода. Те не са били използвани за сядане около тях, а още по-малко за хранене. Но египтяните са използвали различни малки маси за игра на табла.

Друга нация, която е създала първообраза на масите са китайците. Техните приложения на са били като трапезни маси, а за писалища. Там те упражнявали изкуството на писане и рисуване.

Гърците и римляните, са започнали първи да използват масите за хранене.

Гръцките трапезни маси,

са били ниски и разполагани около кушетките. След използването им, са ги избутвали под триклиниума. Конструкцията им била от три крака, поддържащи малък кръгъл плот. Използвали са мрамор, дърво и метал (обикновено бронзови или сребърни сплави), понякога с богато украсени крака. По-късно, са се появили по-големите правоъгълни маси, направени на отделни платформи и крака, но с възможност за обединяване.

Трапезните маси през Средновековието

не са толкова популярни, като в по-ранните или по-късни периоди от развитието си. Повечето исторически източници показват трапезни маси, използвани само от аристокрацията. В Източната Римска империя, масите са направени от метал или дърво, обикновено с четири крака и често свързани с Х-образен конструктивен елемент.

Комбинация от малка кръгла маса с плот подобен аналой  станала популярна в Западна Европа. Честите нашествия и междуособни войни, са причината за появата на сгъваеми маси или ескада от плотове. В готическата епоха, сандъка става широко разпространен и често се използвал като маса.

Съвременният образ на трапезните маси

се появява още в 17-ти век. Били са дълги и широки, за да могат да облужат голям прием в основната зала в замъка.